Средна дневна тарифа (ADR)

ADR (average daily rate) е реално реализираният приход на ден, който автопаркът е изкарал за даден период — общ приход от наеми, разделен на общия брой дни под наем. Ако парк от 10 автомобила е донесъл 42 000 EUR за 1 200 дни под наем в рамките на месец, ADR е 35 EUR. В знаменателя влизат само дните под наем — престоите не разреждат числото, и точно това отличава ADR от RevPAU.

ADR не е същото като дневната цена в ценоразписа. Обявената дневна цена е това, което клиентът вижда в офертата; ADR е това, което операторът е събрал, след като са приложени отстъпките за срок, сезонните корекции, промокодите, комисионите на платформите и структурата на каналите. В нормална работа двете числа се разминават с 15–30%, а самата разлика е сигнал — разширяваща се разлика значи, че отстъпките вършат повече работа от обявените цени.

ADR е най-чистата единична мярка за ценова сила. Спрямо същия месец на миналата година спад на ADR при непроменена натовареност значи, че цените са омекнали; ръст при същата натовареност значи, че ценообразуването държи. Разбивката по клас автомобил, локация и канал показва къде изтича маржът — премиум клас, който се търгува на същия ADR като средния, обикновено е проблем с пакетни отстъпки, а не с търсенето.

Сезонните ефекти и отстъпките се появяват в ADR със закъснение от един цикъл наеми. Парк с летен пик и ADR от 60 EUR през август ще види 30 EUR през ноември, когато дългите резервации по ниски междинни тарифи заместят кратките пикови. Отстъпките за по-дълъг наем свалят ADR дори при пълно търсене и това е по замисъл — операторът разменя ADR срещу натовареност при дългите резервации.

В софтуер за коли под наем като Renviq ADR се смята на живо от регистъра на резервациите — по клас, локация, канал и период, — така че въпросът каква е реалната ни тарифа има число зад себе си, вместо да чака справка в края на месеца.